Проектът ВЕИ КАТАЛОГ представлява online регистър на българските компании с насоченост Възобновяеми енергийни източници

Той съчетава в себе си новаторски подход в бизнес комуникациите, обединен с пълен и изчерпателен масив от данни и представлява интегрирана информационна система, базирана на иновационни технологии в Интернет.

ВЕИ КАТАЛОГ съдържа български фирми и бизнес организации с описание на тяхната дейност, продукти, услуги и локация. Системата е изцяло насочена към бизнес средите и крайните клиенти с цел бърз достъп и трансфер на актуални данни. Уникалната структура на сайта и селектираната информация в него позволяват изключителна функционалност и бързина на действие.

Сред най-широко използваните технически решения в съвременните енергийно независими сгради. Безспорно, от различните технологии за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници слънчевите системи за производство на топла вода са най-познатите на потребителите. Натрупали значителна експлоатационна история, слънчевите системи не изискват значителна първоначална инвестиция, а и съвременните модели са високо ефективни и могат да се използват целогодишно. Подходящи са за производство на топла вода, както за битово горещо водоснабдяване, така и за отопление в нискотемпературни инсталации като подово отопление, например. Приложими са както за малки еднофамилни жилища, така и за хотели, басейни и обществени сгради.

Слънчеви колектори за производство на топла вода представляват съоръжения, които улавят и трансформират в топлина пряката и дифузната слънчева радиация, като я използват за загряване на топла вода за отопление и/или битово горещо водоснабдяване. Усвояването на тази енергия зависи от качествата на използваните слънчеви колектори. Важно условие за постигане на оптимален ефект е колекторът да приема слънчевата енергия, но да не я отдава обратно, което е особено важно през по-студените месеци от годината. Обикновено, в зависимост от въздействието на елементите на колекторите върху интензитета на слънчевата радиация, те се разделят в две основни групи - обикновени и концентриращи. В бита масово се използват предимно обикновените слънчеви колектори, които от своя страна са плоски и вакуумно-тръбни.

С термина фотоволтаик се означава фотоелемент, преобразуващ светлинната енергия в електрическа. Фотоелементите работят на принципа на вътрешния фотоефект и се произвеждат предимно от полупроводникови материали. От тях най-широко приложение намират няколко форми на кристалния силиций – монокристален силиций, поликристален силиций, лентов или листов силиций и тънкослоен силиций. За момента най-голям пазарен дял имат фотоволтаиците от монокристален и поликристален силиций, но се наблюдава тенденция към непрекъснато увеличаване на производството на тънкослойни фотоволтаици.

Видове фотоволтаични системи
Обикновено, системите за производство на електроенергия на базата на слънчева енергия се класифицират в четири основни вида. Първият вид представляват т.нар. самостоятелни системи, които осигуряват електрическа енергия само при наличие на достатъчно силна светлина. Те генерират постоянно напрежение. Подходящи са главно за монтаж в отдалечени места.
Вторият вид слънчеви системи осигуряват електрозахранване и при отсъствието на слънце, тъй като разполагат с акумулатор и зарядно устройство. Акумулаторите са от типа Deep-Cycle, което означава възможност за пълно разреждане и консумиране продължително време на сравнително малък ток. Съществуват разновидности на системата, които са без и със инвертор, а като най-подходящи се определят оловните и никел-кадмиевите акумулатори. Използват се в дворове и градини, за захранване на знаци и информационни табла по пътища и в някои отдалечени места. За зареждане на акумулаторите на електронни устройства са разработени фотоволтаични панели с вградено зарядно устройство.
Третият вид са т.нар. системи с генератор, които освен акумулатор имат генератор с дизелов двигател, включващ се автоматично при разреждане на акумулатора. Тяхна разновидност са хибридните системи, обикновено с по-голяма мощност, в които генераторът се включва при повишаване на консумацията дори през светлите часове на денонощието.
И последният четвърти вид, вероятно най-масово използван вид, са системи, които се свързват към електрическата мрежа. Те използват енергия от мрежата при недостатъчно количество светлина. Също така захранват мрежата срещу заплащане. Задължително използват инвертори.

Вятърната енергия се използва като двигателна сила, за да се осигури бавно въртене на перманентен магнитен генератор, произвеждащ променлив ток, който се превръща в прав ток от контролирана система за постоянно изправяне на напрежението. Напрежението, което се получава, се съхранява в батерия или батерии. След това правият ток от батерията (батериите) се превръща в променлив ток от инвертор. Контролираният и стабилизиран променлив ток, който се получава, се използва, за да захранва товара. Това е основният принцип на системите, използващи батерии за съхранение на напрежението. Системите, свързани с мрежата, отвеждат променливия ток, произведен от турбината, директно към инвертор, който контролира и стабилизира променливия ток и също така осигурява многобройни контролни елементи за директно свързване с електрическата мрежа.

Приложение

Продуктите се използват в области, в които има благоприятен за целта вятър, но нямат изградена електрическа мрежа като: острови, пустиня и слабо населени области, КПП-та, станции за телефонна комуникация, осветление на магистрали, станции на нефтопроводи и др. Селските и градските приложения включват обществени площади и зони за развлечение, паркове, курорти и други екологични области. Използването на вятърната енергия без да се правят никакви допълнителни разходи освен инсталацията, едновременно спестява на природата отрицателното въздействие на горивата и заедно с това пести жизнено важни енергийни ресурси.

За места с умерен климат, термопомпите предлагат енергоефективно решение, което замества конвенционалните източници на енергия. Както вашия хладилник, термопомпите използват електричество, за да преместват топлината от по-хладно място към по-топло, правейки хладното място по-топло, а топлото – по-хладно. По време на отоплителния сезон термопомпите местят топлината от студа навън във вашия топъл дом; по време на охлаждащия сезон, топлината бива пренасяна от вашия студен дом към топлината навън. Тъй като термопомпите местят топлина вместо да я произвеждат, те могат да предоставят до 4 пъти по-голямо количество енергия от тази, която поглъщат.

Най-популярната термопомпа е въздух-въздух, която пренася топлина между вашата къща и въздуха навън. Ако се отоплявате с електричество, то термопомпата може да намали сметките за ток за отопление с 30-40%. Въпреки това, ефикасността на повечето въздух-въздух термопомпи като отоплителен източник намалява драстично при ниски температури, което ги прави неподходящи за студени климати, макар че има системи, които преодоляват и този проблем.

За домове без въздуховоди, термопомпите въздух-въздух са налични също във версия наречена мини сплит система термопомпа. Освен това съществува специален вид термопомпа с въздушен източник наречена “чилър с обратен цикъл”, която произвежда гореща и студена вода вместо въздух, и може да се използва с лъчисто подово отопление.

По-висока ефективност се постига с геотермални термопомпи (земно- или водосвързани), които пренасят топлината между вашата къща и земята навън или близо намиращо се езеро/река. Въпреки че тяхната инсталация е по-скъпа, геотермалните помпи имат ниски операционни разходи защото те използват относително постоянните температури на земята или водата. Трябва да се взима под внимание, че инсталацията зависи от размера на вашето място, почвата и терена. Земно- или водосвързаните термопомпи могат да се използват в по-екстремни климатични условия от въздушните термопомпи, и клиентите са много доволни от системите. (Така например се отопляват повечето къщи в Швеция.)

Нов вид термопомпа за жилищни системи е абсорбционната термопомпа, също наречена термопомпа на газ. Абсорбционните термопомпи използват топлината като енергиен източник и могат да бъдат задвижвани с голямо разнообразие от топлоизточници.

Котлите, захранвани с дървесина, имат дълга приложна история у нас. От първообраза си - печките на дърва до най-съвременните модели котелни инсталации, работещи на пелети, котлите на биомаса са широко използвани за отопление на отделни помещения и дори цели сгради. Появата и навлизането на котли, работещи с алтернативни горива, не измести от пазара в страната съоръженията, изгарящи биомаса. Допълнително, принадлежността на биомасата към възобновяемите енергийни източници превръща работещите с тях отоплителни съоръжения в част от различни европейски програми, стимулиращи използването им.

Под биомаса се разбира органична материя с растителен произход, която може да бъде рециклирана, преработена и използвана за добив на енергия. Преди всичко това са отпадни продукти с растителен произход от дървообработващата промишленост, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, бита, индустрията и други. Основното предимство на биомасата, в сравнение с други възобновяеми енергийни източници, е способността й директно да се преработва в течни горива като биодизел и биоетанол, а също така и възможността да се използва за производството на газ.

Основно съоръженията за изгаряне на биомаса в зависимост от съдържанието на вода в горивото могат да се разделят на три групи:

- котли, предназначени за изгаряне на пресована биомаса – брикети и пелети;

- котли, в които може да се изгаря биогориво с влажност до 30%- котли за влажни биогорива, т.е. горива с влажност до 55%.

Отделно, в зависимост от вида на използваната биомаса, котлите могат да бъдат съоръжения, специално предназначени за изгаряне на пресовано биогориво, за изгаряне на дървесни трески и стърготини, костилки, за изгаряне на торф и смес от торф и други.