ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ В GREEN ENERGY NETWORK
ВЕИ Каталог Новини Краят на атомната енергетика
Краят на атомната енергетика

Nuclear-powerЯпонската ядрена криза и 25-годишнината от ядрената катастрофа в Чернобил породиха разгорещени спорове доколко атомната енергетика е желана. Събуждайки латентни страхове, този дебат заплашва да попари това, което на мнозина доскоро им изглеждаше като настъпващ ядрен ренесанс.

Но колкото и основателни да са тези страхове, те вероятно са грешна причина да се отхвърля атомната енергия. Има друг, по-силен от безопасността аргумент за това, че ядреният ренесанс нито е желан, нито необходим, и това е цената.

Цената на атомната енергия устойчиво нараства от десетилетия

В сравнение с 1970 г. сега новите поколения ядрени мощности вече са 9 пъти по-скъпи, измерено в т.нар. постоянни долари, доколкото допълнителните мерки за сигурност оскъпяват проектите за централите. 

Новите модели реактори като тези от типа pebble-bed например (бел. ред. - с облечени в собствен защитен слой графит горивни елементи и охлаждани от неексплозивен инертен газ) обещават по-голяма безопасност, но и още по-висока цена. Както при реактивните изтребители, заради усъвършенстванията разходите се устремяват нагоре като ракета, нищо че става въпрос за производството на ограничен брой.

Изключение е Китай, където мащабен строителен план показва признаци, че разходите може да са и по-ниски. Но с новите по-безопасни реактори те нарастват бързо. Представител на "Чайнърджи" (Chinergy), която строи два pebble-bed реактора в страната, коментира неотдавна новия проект с думите: безопасността е вън от съмнение, но рентабилността не е толкова ясна.

Точно обратното се случва при възобновяемите източници, където разходите спадат рязко вследствие на рязко увеличеното им строителство - само в Европа през последните 10 години са построени 40 хил. вятърни турбини, а до 2015 г. енергията от слънцето ще захранва половината от капацитета на енергийните мрежи в региони като Южна Африка, Гърция и щата Флорида.

Доколкото атомната енергия устойчиво поскъпва, а тази от възобновяемите източници поевтинява, линиите на цените им неизбежно ще се пресекат, т.е. изравнят.  Въпросът е само кога и по всичко личи, че това ще се стане през следващите 10 години. Това означава, че още преди да сме завършили изграждането на следващата атомна централа, тя вече ще се е превърнала в

скъпа и все по-ненужна реликва от мечтата на 50-те години

на миналия век "атомът за мирни цели".

Но тази мечта винаги е носела и семената на кошмара. И докато рискът от изтичане и разпространение на радиация намалява, според много сметки  ние просто сме имали късмет до този момент - защото колкото по-голяма става ядрената енергетика, толкова по-големи са и възможностите за грешки.

Дори и без риск от разпространение на радиацията да оставим опасните ядрени отпадъци  на следващите поколения е морално съмнително. Днес щяхме да оценяваме различно Александър Велики, ако завладените от него територии се бяха оказали токсично наследство. 

Много защитници на атомната енергия сега подкрепят слънчевата и вятърната, но твърдейки в същото време, че само възобновяемите източници не са практично решение за намаляването на въглеродните емисии.  Всеки ден се чуват аргументи, че атомната енергия е ключов фактор за декарбонизацията на енергийната система. Но наистина ли система, основана на ВЕИ, е невъзможна?

През 2010 г. Европейската климатична фондация (ECF) публикува доклад под името "Пътна карта 2050" (Roadmap 2050) , който моделира в детайли цената и техническите възможности на различни сценарии за чиста от въглерод енергийна система на Европа до 2050 г.  Докладът описва сценарий, при който 80 процента от енергията идват от ВЕИ, допълнени с остатъците от ядрената и енергията от изкопаеми източници с улавяне на въглерода.

Накратко, заключението на ЕСF е, че континентална енергийна

система, основана на ВЕИ, е и технически постижима, и икономически оправдана

Най-вредното и наистина много възможно проявление -  прекъсванията в доставките от ВЕИ, е преодолимо чрез резервни мощности и най-вече нова супермрежа, която ще позволи да се балансира натоварването в рамките на европейския континент.

И ако това е постижимо и изпълнимо в дългосрочен план, какво е в краткосрочен?  Доказателствата за  връзката между въглеродната редукция, икономическия растеж и новите работни места растат непрекъснато.

През последните шест месеца излязоха две изследвания с такива резултати - съвместно проучване на Програмата за околна среда на ООН и университета "Джон Хопкинс", както и документът "Ново поле за растеж в Европа", изготвен от шест водещи европейски университета, за възможността да се разкрият милиони работни места до 2020.  Забележителното е, че това не са само зелени работни места, а работни места на "зеления растеж" във всички сектори на промишлеността и услугите.

Това, на което сме свидетели сега, е вододелът в дебата за парниковите емисии. Растежът, базиран на ниски въглеродни емисии, не изисква нито топлоцентрали на въглища, нито нови атомни мощности. Пътят напред е в прилагането на по-амбициозни и последователни климатични и енергийни политики, които ще доведат до масивно разполагане на ВЕИ; инсталиране на нови електропреносни мрежи с балансирано натоварване и

приемане на мащабни мерки за енергийна ефективност

Този дневен ред обещава да тласне инвестициите, да стимулира икономически растеж и да създаде нови работни места, докато подсилва конкурентността и енергийната сигурност. И в икономически, и в етичен план атомната енергия няма заслуга за такъв резултат. 

* Авторът е хоноруван преподавател в Оксфорд и бивш директор в Royal Dutch Shell. Текстът е предоставен от Project Syndicate

Източник : dnevnik.bg

 
 
Aleksandar ShenkovВЕИ КАТАЛОГ – Слънчеви колектори – Пловдив, 4.7 out of 5 based on 1237 rating